Специализиралата се в ИТ консултантски услуги българска фирма ScaleFocus участва на едно от най-влиятелните международни изложения LeWeb в Лондон, на което се демонстрират и дискутират иновативни решения за стартиращи бизнеси. Тазгодишният акцент на форума бе върху икономиката на споделянето. По този повод потърсихме за интервю техническия директор на компанията Виктор Билянски:
Какви са перспективите за икономика на споделянето в български условия?
Във времена на финансова нестабилност хората и фирмите се опитват да правят повече с по-малко и да използват това, което имат, като го споделят с други хора и организации. Това е в основата на „икономиката на споделянето". Само този обаче, който съумее да предложи добри решения и да удовлетвори търсенията на критична маса от хора, може да изгради солиден бизнес от икономиката на споделянето.
В България „икономиката на споделянето" се практикува от години. Замислете се колко хора пътуват заедно сутрин до работа, споделяйки един автомобил например. В интернет има добри примери за събиране на много хора с общи интереси - bg-mamma.com или блоговете на най-различни теми. Те не са бизнес ориентирани, но определено събират критична маса, която търси решения на общи проблеми.
Перспективите за споделянето в българските условия са добри. Пример за това е добилото популярност през последните години групово пазаруване, което може да се разглежда като представител на вид услуга от „икономиката на споделянето". За съжаление, за да бъде успешна една „споделена услуга", е необходима критична маса от потребители, което за една относително малка държава като България, не е лесно да се постигне.
Къде се намираме ние на световната карта на икономиката на споделянето?
Както споменах, за една услуга е изключително важно да има достатъчен брой потребители, които да я споделят и консумират. В противен случай тя е обречена на провал. В България в момента съществуват успешни „споделени услуги" - Аirbnb например е популярна и у нас. Има и сайтове за колективно пазаруване. Сайтовете, предлагащи такива услуги у нас, са основно две категории - от една страна, международни платформи, които се фокусират върху световния пазар, от друга - български „копия" на бизнес модели, приложени успешно основно в Америка (Grupon, LivingSocial). Моето лично мнение е, че една споделена платформа би имала много по-голям успех, ако е насочена към глобалния пазар. Разбира се, реализацията на глобалния пазар е много по-трудна задача поради две причини: първата е, че всеки един пазар има своя специфика, а втората е по-голямата конкуренция.
Как ще доразвиете позицията на вашата компания ScaleFocus, че промените, които ще донесе „икономиката на споделянето" може да се окажат следващата индустриална революция?
Ние от ScaleFocus сме технологична, консултантска и outsourcing компания, насочена към услугите, т.е. самите ние помагаме на компании с бизнес идеи за технологичната и софтуерната им реализация. Наши клиенти са както някои от Fortune 100 компании, така и доста startup компании, базирани в Америка и Европа. Успешната бизнес реализация е много важна за нас. Затова се опитваме да помагаме - с практически познания - един продукт или интеграция, които разработваме, да бъдат максимално реализуеми на пазара. Доста често се сблъскваме с идеи, които на теория звучат добре, но много трудно биха си възвърнали инвестицията в тях на практика.
Всъщност, „икономиката на споделянето" е тясно свързана с индустриалната революция. Ако хората не споделяха нуждата от бърз транспорт, щяха ли железниците да се развият до това ниво? За разлика от индустриалната революция, сега фокусът е, от една страна, върху стандартизацията на продукта или услугата, а от друга - върху превръщането му в нещо индивидуално. Споделянето на масовия ресурс е вече факт (електричество, водоизточници и т.н.), но не всеки иска да отиде точно на тази почивка или да пътува с точно този влак. Индивидуалността и личният контакт в „глобалното село", в което живеем, са по-необходими от когато и да било.
Какво показа LeWeb - най-влиятелната start-up конференция в Европа, която се проведе в Лондн в началото на юни и на която ScaleFocus?
На LeWeb бяха показани интересни идеи - например платформата за споделяне на пътувания Lyft и Blahblahcar - даден човек, пътувайки със собствената си кола, може да вземе със себе си още няколко пътници. По този начин, срещу определена сума (която в повечето случаи излиза много по-малка от билета за автобус например), разходите за пътуването се разделят между пътниците и се създават и нови контакти. А това е страхотно за всички.
В България също има сайтове, предлагащи такава услуга, но те трябва да наберат популярност.
Другата интересна идея беше платформа за споделяне на храна. Странното е, че авторите са в Холандия - страна, където хората нямат проблеми с изхранването. Идеята в този случай е съседи или хора от същия квартал да си споделят сготвената храна, като по този начин се пести време за всички. Предполагам, че доста хора в България, като прочетат това, може би ще се възмутят и ще си кажат: „От къде на къде ще ям храната на някой друг!?!". Но, ако се замислим, когато ходим на ресторант, храната също е приготвена от „някой друг" , нали?
Като цяло на LeWeb нямаше революционни иновативни идеи, но беше полезно да се види как и доста странни, налудничави дори идеи могат да бъдат успешни от бизнес гледна точка. Ако трябва да обобщя: LeWeb показа, че бъдещето на startup фирмите, които искат да успеят на глобалния пазар, е първо, добра идея, която решава конкретен проблем, и второ, добра реализация, включително чрез лесни за употреба софтуерни приложения. А създаването на лесни за употреба приложения за уеб и смартфон има огромен потенциал за програмистите.
Има ли някакви пречки за развитието и разширяването на Start up компаниите у нас?
Няма някакви конкретни пречки за развитието и разширяването на Start up компаниите у нас. Напротив, в последните години се наблюдава раздвижване в тази област благодарение на start-up инкубаторите, които подпомагат предприемачите. Разбира се, трябва да имаме в предвид, че чисто статистически над 75% от startup компаниите фалират, като процентите са различни за различните области, в които те се опитват да се реализират. Това са международни данни; най-вероятно за България процентите са по-високи, тъй като пазарът е доста малък. От друга страна, като голям плюс за България са по-ниските разходи за реализирането на дадена бизнес идея, т.е. ако целта е да се реализира услуга на международния пазар, България е отлично място за постигането на тази цел. Практиката обаче показва, че техническата реализация на самата услуга не е достатъчна за бизнес успеха. От изключително значение са маркетингът и продажбите. Доста често различни startup компании отварят офиси в Силициевата долина, за да могат по-лесно и бързо да популяризират своите платформи.
Като консултантска компания, която се е специализирала в подпомагането на техническата реализация на start-up проекти, какви качества и подготовка смятате, че трябва да притежава едни предприемач, за да започне бизнес в тази ниша?
Основните качества, които трябва да притежава един предприемач, са упоритост, постоянство и вяра в продукта или услугата, които предлага. Реализацията на една бизнес идея съвсем не е тривиална задача и със сигурност не е за всеки. В много случаи това означа безброй часове, прекарани в офиса, безброй проблеми, които трябва да се преодоляват. Това е нещо като естествен подбор на компании. Оцеляват само най-динамичните, тези, които са най-ориентирани към клиентите, колкото и клиширано да звучи.
Друг практически съвет, който мога да дам, е максимално рано да се направи прототип на услугата или продукта. Много хора се заблуждават, че самата идея е единственото и най-важното нещо, за да се създаде успешен бизнес. Според нас самата реализация на идеите е много по-важна. Има много примери за компании, които са стартирали по-късно от иноваторите в една определена област, но са успели да ги задминат. Класически пример са myspace и facebook.
Какви препоръки ще дадете на хората, които искат да се насочат към този сравнително нов бизнес за България?
Най-важното е да вярват в идеите си, да се въоръжат с много търпение и дисциплина, да са готови на дълги часове работа в офиса, внимателно да анализират силните и слабите страни на евентуални конкуренти. От изключително значение е и сформирането на екипа - хората, които работят заедно за реализирането на идеята, първите 10 човека в екипа - са най-важни. Наличието на страхотен екип само по себе си е предпоставка за успех. Важно е също така да има външно мнение за продукта или услугата, които ще се предлагат. Това външно мнение може да помогне много, тъй като, когато екипът работи дълго време заедно, малко или много започва да мисли по еднакъв начин. Една външна обективна оценка доста често може да бъде „отрезвяваща" или да помогне за насочването на усилията в правилната посока.
Може ли вече да се говори за пазар и конкуренция на този бизнес в Европа? Какви са вашите наблюдения?
Както вече споменах, тази концепция се ползва от години в много бизнеси. Преводът на „икономика на споделянето" е „икономика на масите" - колкото повече хора искат да се възползват, толкова повече пада цената. Пазар за идеи, свързани със споделяне на ресурси, винаги е имало и ще продължава да има. Въпросът е какви точно са ресурсите и коя е платформата за разпределяне.
В последните няколко години в България, както и в Европа, се появиха доста startup компании, подпомогнати от фонда Jeremie, както и от startup инкубаторите. Америка, Силициевата долина и най-вече Сан Франциско, е меката на тези компании. В това отношение Европа изостава. Самият факт, че Европа е фрагментиран пазар с голям брой държави с различни езици също затруднява реализацията на нови идеи - често една услуга не може да си възвърне първоначалната инвестиция, защото разчита само на локалния пазар.
Въпреки това, в Европа има доста успешни startup компании. Може би най-известните са Skype, Viber и Spotify - и трите са основани „на континента".
Идеята за изграждането на технологичен парк в София е отлична и би могла много да спомогне за развитието на технологичните и startup компании в България. Ще дам за пример Беларус - държава с подобно на България население и подобна на нашата история. В Беларус има изграден такъв парк и резултатите са налице. Компанията Wargaming успя да произведе една от най-играните игри в света - World of Tanks в момента има над 60 милиона играчи и само за миналата година е генерирала приходи за малко под 300 милиона долара, като през 2013 г. се очаква дву- или трицифрен растеж.Подобен успех има и приложението Viber...Може да си представите какъв положителен ефект за икономиката на дадена страна има от съществуването на такива компании.
Надявам се, че технологичният парк в София ще бъде изграден, за да може един ден да се похвалим с повече български компании с огромни успехи на международния пазар.
Въпросите зададе Георги Вулов, редактор в Infostock.bg
Този уебсайт използва „бисквитки“. С Ваше съгласие използваме „бисквитките”, за да измерим и анализираме използването на уебсайта (аналитични „бисквитки”), да приспособим уебсайта към вашите интереси („бисквитки“ за персонализиране) и за представяне на подходящи реклами и информация (таргетиращи „бисквитки“). За повече информация прочетете „Използване на „бисквитки”.
Те са необходими, за да функционира уебсайтът и не могат да бъдат изключени. Обикновено се задават само в отговор на действията, направени от вас, които представляват заявка за услуги (настройване на предпочитанията ви за поверителност, влизане в системата, попълване на формуляри и т.н.). Можете да настроите браузъра си да блокира или да ви предупреждава за тези „бисквитки”, но тогава някои части от сайта няма да работят.
Аналитични „бисквитки”
Те ни позволяват да отчитаме посещенията и източниците на трафик, да измерваме и подобряваме ефективността на нашия сайт. Те ни показват кои страници са най-популярни и най-малко популярни и как посетителите се движат в рамките на сайта. Ако не разрешите тези „бисквитки”, няма да знаем кога сте посетили нашия сайт и няма да можете да наблюдавате ефективността му.
„Бисквитки” за персонализиране
Те позволяват подобрена функционалност и персонализация на уебсайта. Те могат да бъдат настроени от нас или от трети страни, чиито услуги сме добавили към нашите страници. Ако не разрешите тези „бисквитки”, някои или всички тези услуги може да не функционират правилно.
Таргетиращи „бисквитки”
Те могат да бъдат настроени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори, да изградят профил на вашите интереси и да ви показват подходящи реклами на други сайтове. Те не съхраняват директно лична информация, но се основават на уникалната идентификация на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези „бисквитки”, ще получите по-малко насочена реклама.