Много изследователи си задават въпроса има ли връзка „Змийския град“ край село Сърница в община Минерални бани с други известни светилища. Змийският град е сравняван и с известни български светилища като Перперикон, Белинташ, Татул и Харман Кая. 

Изследователи и ентусиасти са провеждали експерименти в района, използвайки електроди за измерване на енергийни полета. Оказва се, че мегалитите в Змийския град действат като акумулатори на земна енергия. Телургичният ток се „събира“ и „освобождава“ на входа на комплекса. Електромагнитната активност е най-ниска през нощта и се покачва при изгрев. Според някои, начинът, по който са разположени камъните, напомня на съвременни ускорители на частици – структури, които насочват енергия в една посока. Дали това е съвпадение или доказателство за загубени знания? Тези изследвания разглеждат ролята на древните светилища в контекста на знанието за звездите, земните токове и електромагнитните полета.