През  1930  година Съюзът на журналистите в България посвещава цял брой на своето пeчатно издание на морските и планинските курорти на България. „Вестник на вестниците“ излиза на 30 юни  във Варна, рекламните редове започват от първа страница. 

Едно крупно богатство за Хасково представляват неговите топли бани, разположени в полите на Източните Родопи, не много далече от града,  пише съюзното  издание. Хасковски минерални бани- това е било неофициалното наименование на с. Минерални бани, днес център на община. По своя състав  целебните  води са една от най-щастливите комбинации - съдържат желязо, сяра, радий, арсеник. Другият фактор е топлината – от 40 до 50 градуса.   Досега хасковските бани са използвани главно при ревматизъм, но пиенето на водата без съмнение  ще действа крайно благоприятно при стомашно-чревни заболявания, пояснява  в статията се д-р Стефан Кадиев.  Авторът  подчертава  и  голямото изобилие на лечебните води - гаранция за тяхното „грамадно бъдеще“. Нашите хора едва започват да живеят хигиенически и да търсят курорти, заключава той и добавя, че „върви засилването на интереса към тия извори“.

Специалният брой на „Вестник на вестниците“  е изпълнен с рекламни описания на Станимака, Търново, Чепино, Хисаря, Трявна, Панагюрище, Берковица и  други краища на страната. Вестникът призовава: “България крие в своите недра вълшебни природни красоти и обилни благодатни минерални води. Да ги опознаем и използваме! Чрез тях ние ще закрепим тялото си, ще ободрим духът си и така ще бъдем по-полезни  на себе си и на Отечеството“. Както се очаква, броят е изпълнен с реклами за хотели, банки, ресторанти с хайдушки кюфтенца,  магазини за прежди и шапки, бонбони и шоколади, за „ ароматични и приятни за пушене папироси“. Авторът на редовете за  Хасковските бани д-р Стефан Кадиев /1897-1985 г / е син на учителско семейство в Хасково. Учи медицина в Австрия и в Софийския университет. Лекар на X-та пехотна дружина в родния си град,  основава движението за здравна просвета и активен здрав живот „Хасарей“. В професионалния си път достига до длъжностите главен лекар на Първа българска армия и главен лекар във Военната академия. Следовник  е  на Петър Дънов. Оставя стихове, есета, над 1300 статии по здравни въпроси и на духовна тематика,  включително в популярния някога вестник „Хасковска поща“.