Георги Дамянов от Ардино все още издирва брат си Петър

11.12.2011г.

PR Sales

Георги Дамянов от Ардино все още издирва брат си Петър

Ако сте в Ардино и се отбиете в пенсионерския клуб, един слабоват, висок човек с особено искрящ поглед. Това е Георги Дамянов, не можете да го сбъркате. Работил е повече от 40 години като учител. Когато дошъл в Ардино след казармата, в началото на 50-те години, получил предложение да бъде назначен за инспектор. Отказал, тъй като инспекторската работа не му била по характер и поискал да стане учител на село. Тогава му посочили Правдолюб. Още като трудовак подписах декларация, че ще работя 5 години в пограничен край, за което ще ни се признае съкратен срок за службата в трудови войски. Тогава службата беше 36 месеца. Когато дойде заповедта на моите колеги да се уволняват, на мен ЗКПЧ-то, м-р Георги Ринков от с. Варвара, пазарджишко ми каза: „Ти ще има да служиш докато цъфнат налъмите, кой ти е виновен, като имаш брат в Америка!” Той нямаше как да знае, както и много други чиновници, че по-големият ми брат работеше в разузнавателните служби и отиването му в Америка бе със специална мисия. Написал съм книга за брат ми – Петър Дамянов. Преди 9-ти септември 1944 г. той е бил партизанин. Носил е на гръб 30 кг. взривни материали от Родопите до Стара планина. Друга история, свързана с партизанската му дейност е тази, че спасил живота на пилот от свален американски самолет. Сега нямам връзка с него. Търсил съм го многократно чрез различни институции. Последното, което научих за него е това, че живее в Отава, столицата на Канада. През годините съм ходил при един от бившите началници на МВР – Кърджали, Теньо Гогов, разказа г-н Дамянов. От него получих следния отговор: „Брат ви е единственият български гражданин, преминал зад пределите на страната нелегално и завърнал се в България, на когото не знаем следите”. Ходил съм да питам за него и в ДАНС. Там свързах мотива с издирването му, с неговото наследство. От ДАНС ми отговориха, че когато става дума за наследство, трябва да им покажа смъртен акт. Тогава обърнах въпроса, че ме интересува дали е жив брат ми. От ДАНС ми отговориха, че те смъртни актове не издават и с това разговорът приключи. Друг път местен таксиджия ми каза, че е видял брат ми на „Маказа”. Бил е с двама полковници. Петър бил с униформа на старшина от гранични войски, но всъщност той бил техен началник. Таксиджията го разпознал и брат ми не отрекъл, че е той, но нищо повече не научих покрай тази история. В едно от досиетата, които четох се съмняват дали е останал в България или се е върнал обратно в Америка.

Новини от агенциите