Безплатни ПРЕССЪОБЩЕНИЯ И НОВИНИ ОТ АГЕНЦИИТЕ И КОМПАНИИТЕ

Новини от агенциите

Инж. Димитър Белелиев: Годината започва добре за ЦЕРБ


Веритас Пи Ар ЕООД


Инж. Димитър Белелиев: Годината започва добре за ЦЕРБ
Печелим търгове за енергийни ремонти в чужбина, но е нужна и държавна подкрепа, сподели пред Money.bg инж. Димитър Белелиев, Председател на СД на ЦЕНТРАЛНА ЕНЕРГОРЕМОНТНА БАЗА ЕАД (ЦЕРБ). Прочетете още за пазара на енергийни ремонти, състоянието на съоръженията и енергийния сектор у нас. Как оценявате пазарa у нас за фирмите, специализирани в ремонт на електрически съоражения? Нашият пазар за възстановяване на електрически съоръжения не е достатъчен, за да може една по-голяма компания за ремонт да разчита на него. Т.е. ремонтните мощности са повече от работата, която възниква по поддръжка на ел. съоражения и апарати. Това се случи, след като през годините след 1989 г. потреблението на електроенергия се сви почти три пъти. Като резултат бизнесът по веригата също намаля и нашият завод от 850 души персонал се сви до към 200 в настоящия момент. Това всъщност е миминумът, който трябва да поддържа предприятието. Така че годините за енергоремонтния бизнес са тежки, ако се разчита само на българския пазар. Оглеждатe ли се за поръчки навън? Да, трябва да се работи навън. Сервизът и ремонтът не е услуга, която може да се прави на големи разстояния, т.е. тя може, но се оскъпява целият процес. Едно енергийно съоръжение като 200-тонен трансформатор например, ако трябва да се ремонтира в заводски условия тук и да се транспортира през граница, това значително оскъпява процедурата. От друга гледна точка навън вече има пазар, където може да се конкурираш. Но дружествата от сектора там си пазят хляба и трудно те допускат. Така че българските дружества имат две възможности. Едната е да работят на пазари, където цената на труда е много висока, какъвто е случаят с Германия, Франция и т.н. или да работят на пазари, където няма достатъчно експертиза. При нас се случва така, че по-скоро работим именно на пазари от втория вид - с липсваща експертиза. Там за съжаление обаче ценовите равнища са ниски. Други компании все пак успяват да получат поръчки от западноевропейските пазари, където цените на контраките са често 2-3 пъти по-високи от еквивалентни поръчки на Балканите. ЦЕРБ започна експанзия на балканския пазар през 2007 г. като стартирахме с поръчки в Македония и Гърция. За голямо съжаление в последните две години работата в Гърция намаля и единствената ни поръчка е за ремонт на трансформатор, при положение, че през предишните години сме правили по 20. След създаването на Косово започнахме да работим и с тази държава, с Босна и Херцеговина също. В последните години правим опити да пробием на румънския пазар, но там също пазарът намаля през миналата година и конкуренцията се изостри. Как оценявате 2013 г. спрямо предходната? До голяма степен оборотите запазиха своето равнище. Прогнозата ви за 2014 ? Тази година започна по-добре от предходната, защото в момента в заводите ни изпълняваме няколко поръчки при положение, че януари, февруари и март са "катастрофа" и традиционно нямаме работа. Кои са основните Ви клиенти ? ЦЕРБ е създадено през 1948г. Били сме първото дружество за сервиз и ремонт в електроенергетиката. В началото заводът ни е правил всички видове ремонтни услуги в сектора, като впоследствие предприятието се е обособило на 8 отделни звена на територията на страната. Ние сме били специализирани в ремонта на транформатори и въртящи се части на електрически машини (бел.ред. - генератори, мотори). Това определя и клиентите ни - електроцентралите, разпределителните дружества и предприятията, където има такива възли. Какво според вас е състоянието на мрежата, поддържана от ЕСО? Заради намаленото потребление на електрическа енергия, в една подстанция с три големи трансформатора работи само единият. След като той се повреди се заменя с някой от останалите два, които са здрави, и ремонт не се прави. ЕСО не е имало търг за ремонт на транформатори от 2007 г. Смятате ли че при едно по-голямо натоварване мрежата може да изпита проблеми? Вероятно е да има някои сривове в системата, които няма да бъдат усетени от крайните клиенти и потребителите. Т.е няма да има спиране на тока. Ако обаче мрежата, която сега е натоварена на 40%, достигне 80% мощност, е много вероятно да има проблеми. Такъв развой обаче е малко вероятен, освен ако нямаме някакво ударно развитие на индустрията, която да започне да консумира повече електроенергия. Ако разделим проблема на части, не виждам да има проблем с генериращите мощности, дори и да бъдат натоварени на пълни обороти. В електроразпределителните дружества обаче може да има проблеми, ако продължава в същия дух политиката на ДКЕВР за определяне на цените им. Сумите, които ерепетата получават, не са достатъчни, за да се правят нужните инвестиции. Как ще коментираете ситуацията в отиващия към фалит друг ремонтен завод - "Ремотекс"? Там има изключителен спад на поръчките. Техният основен клиент са "Мини Марица изток", а те имат забавяне в плащанията си. Имаше един търг за поръчка от Мините, на който участвахме и ние, където в официалните документи беше написано, че плащането ще бъде 180 дни след изпълнение на поръчката. Това са 6 месеца, което означава, че трябва да осигурим финансов ресурс, който обаче е много скъп. Мисля, че това не е правилно, защото при възлагането на такъв тип поръчки един монополист може да заложи и разплащане след 5 години. Какво трябва да се случи у нас за да има производство с висока добавена стойност, като примерно на турбини и др.? Необходима е държавна подкрепа, защото не може ние да печелим три пъти търг в Косово за ремонт на комплект от турбина и генератор заедно с една руска фирма и трите пъти да не излизат с решение, което да доведе до подписване на договор. Сами знаетe, че се реагира, когато у нас се нарушат интересите на една американска, немска или френска фирма. Има и друго. На обществени поръчки у нас трябва да е немислимо чужди изпълнители да правят това, което българските фирми могат. За мен е необяснимо при положение, че имаме завод за производство на трансформатори, да даваме поръчки за изработване на нови преобразуващи елементи на чужди компании. Преди години имаше една такава поръчка, която отиде в хърватската компания Кончар. Това в Германия няма как да се случи. Да, има условие търгът да се печели от фирмата, предложила най-ниска цена, но това на Запад е отработено и наши фирми там може да участват най-много като подизпълнители. Скоро предстои пълното отваряне на енергийния пазар и стартирането на борса. Как смятате, че ще се развият нещата след това? Едва ли можем да очакваме някакво понижение на цените от това. В момента, както казах и преди малко, имаме ниско потребление и производство. Развитие може да има, ако големите компании в сектора, които са предимно държавни, помислят как да оптимизират размера на фонд работна заплата. Когато беше приватизирано нашето предприятие през 2001 г., то беше с 205 служители. През годините съкращавахме и наемахме хора, не драстично, и в момента сме 200, а оборотите ни са три пъти по-големи. Смятате, че в голямата си част компаниите в енергетиката не са оптимизирали персонала си? Да. Това е голям проблем, не само за държавните, но и за частните, защотото и те калкулират в цените, които защитават в ДКЕВР, разходите за работна заплата. Това обаче представлява и проблем, защото в тези предприятия работят много и добри специалисти, които ще ги загубим, ако ги пратим на улицата. Специалисти не се създават за една година, за две или за десет. Един добър инженер се развива минимум 15 години след постъпването си на работа. За това и ръководителите пазят кадрите си, защото ако той бъде уволнен и след това кара две години такси, той ще е загубил голяма част от рутината си и, ако след това производството тръгне, ще е трудно отново да се върне на работа. При така очертаната ситуация как ви се струват намеренията за изграждане на нови големи електроцентрали? Когато се знае, че ще има големи консуматори, такива инициативи са оправдани и ние вече виждаме, че "Химко" е в процес на възраждане. По-голямата консумация ще доведе до повече приходи от пренос, което ще е добре и за Електроенергиен системен оператор. Такива големи проекти като "Белене", като "Цанков камък" са полезни. Това го казвам като инженер, защото те създават специалисти и хора, които могат да се занимават с енергетиката. Освен "Цанков камък" ние нямаме друг голям проект за последните 20 години и какво правим с квалифицираните кадри тогава? За това е най-добре да се каже веднъж за винаги дали ще се строи Белене или не, защото не е възможно такъв въпрос да седи вече повече от 20 години, за да може целият сектор да отработи това решение и всеки отделен участник на пазара да вземе своето решение. Но ако решим да строил Белене ще изникнат много проблеми. Там трябва да има 7 хил. висококвалифцирани кадри, които сега няма откъде да вземем. Трябват 4 хил. заварчици, а няма заварчици. Мнението ми е, че ако се изчисти политическата и финансовата страна на проекта, то АЕЦ Белене трябва да го има, защото колкото повече такива проекти има, това гарантира развитие и работа за много специалисти. Money.bg
Обратно към всички новини от агенциите