Дълбоко в сърцето на Родопите, само на 4 километра от хасковското село Сърница, се крие едно от най-загадъчните и недооценени археологически открития в България – Змийският град. Комплекс, издълбан в скалите, един изгубен мегалитен свят, за който мнозина все още не подозират, че съществува. Място, създадено – по някои хипотези – още преди 20 хиляди години. Светилище, сравнявано със Стоунхендж. Но въпреки това – изоставено, неизследвано, забравено. 

Открит случайно през 2016 година, Змийският град е едновременно археологическа сензация и мистерия. За него научаваме не чрез официални разкопки или държавни програми, а чрез погрешно завиване в гората от страна на журналистически екип. Историята звучи почти филмово – група журналисти тръгват с дрон да заснемат скално светилище край Орлови скали, но се объркват в гората и попадат на необикновена скала. А от въздуха – откровение: каменен комплекс с ясно оформени структури, скални порти, кули, стъпала и – най-впечатляващо – колони представляващи огромни змийски фигури. 

„Бяхме тръгнали с двама колеги към Орлови скали, за да направим снимки с дрон на изсечените там човешки профили – разказва журналистът Живко Тенев – но се загубихме. Точно тогава дронът на Иван Мануилов улови от високо нещо необикновено – изсечен скален комплекс, който никога досега не бе документиран.“

Снимките са изпратени на експерти от Националния археологически институт към БАН. Проф. Ана Радунчева – водещ специалист по праистория – и доц. д-р Стефка Иванова незабавно идентифицират мястото като скално светилище. Датировките варират – според по-консервативната хронология, светилището е създадено около 8 000 г. пр.н.е., но според други изследователи структурата може да е на поне 20 000 години.