Изминаха две десетилетия, откакто Kaufland отвори врати в Русе, превръщайки се в неизменна част от ежедневието на града. Празникът по случай 20-годишнината на хипермаркета в квартал „Ялта“ миналата седмица събра хора, изградили историята на веригата. Сред тях е Деница Ганева – жена, чийто професионален път е неразривно свързан с магазина от първия му работен ден до днес.

Началото: Една обява, която променя всичко

Историята на Деница започва преди 20 години – момент на голяма промяна в живота ѝ. Тогава тя е млада майка, току-що завършила образованието си, и търси своята първа професионална възможност. Попада на обява за работа в новия хипермаркет на Kaufland в Русе. Решава да опита, кандидатства за касиер и така става част от екипа, който посреща първите клиенти в кв. „Ялта“.

Две десетилетия по-късно Деница все още е на „своята“ каса. Междувременно тя придобива две висши образования – по машинно инженерство и педагогика, но признава, че именно атмосферата в екипа и живият контакт с хората я задържат толкова дълго в търговията. „Харесва ми контактът с клиентите. Всеки ден общуваш с различни хора и когато има работа, времето минава неусетно“, споделя тя.

Предизвикателствата на първия ден

Връщайки се назад, Деница разказва за интензивното обучение преди отварянето и пробните упражнения на касите. Истинският „огнен тест“ обаче идва в момента, в който вратите се отварят за широката публика. Тъй като това е първият обект на веригата в града, интересът е огромен. „Опашките стигаха почти до края на магазина. Понякога на хората им омръзваше да чакат, оставяха количките и след това трябваше да връщаме продуктите по местата им“, спомня си тя.

Днес обаче Деница е „стар познайник“ за мнозина. Клиентите често я разпознават, поздравяват я по име, а усмивките на улицата са доказателство за дългогодишната връзка, която се е изградила между нея и русенци.

Еволюцията на професията: От клавиатури към каси на самообслужване

За 20 години работата на касиера се е трансформирала напълно. Първите години са белязани от работа с клавиатури и ръчно обработване на бележки от ПОС терминали. Днес автоматизацията е навлязла в дълбочина. От четири години Деница помага в зоната с каси на самообслужване – процес, който изисква не само технически умения, но и внимание към няколко клиента едновременно.

„Първоначално касите на самообслужване бяха предвидени основно за хора с малко покупки. Днес през тях минават и клиенти с пълни колички“, отбелязва тя.

Все пак, някои традиции са устойчиви. Промоциите остават най-силният магнит за купувачите, а в количките неизменно присъстват захар и олио. Работата не е лишена и от хумор. Деница разказва за клиентка, която си купила ароматни пръчици заради промоцията, но едва на касата попитала за какво служат. Самата касиерка пък е станала виртуоз в кодовете на стоките – първият, който е запаметила и помни до днес, е този на кокосовия орех.

Екипът – „семейство“ извън стените на магазина

За Деница най-голямата причина да остане лоялна към компанията са колегите. С някои от тях е рамо до рамо от самото начало, а приятелствата отдавна са излезли извън работната среда. Работата я е свързала и с екипи от цялата страна – София, Сливен, Варна, Видин и Казанлък, с които поддържа връзка и след съвместни командировки.

Като един от най-трудните периоди тя определя началото на пандемията. Тогава магазинът остава отворен, когато много предприятия в Русе спират работа. За Деница това е било изпитание, но и доказателство за сигурност – работното място, стабилното възнаграждение и подкрепата на екипа са неща, които тя цени високо.

Днес, когато синът ѝ вече е завършил висшето си образование, Деница гледа към бъдещето с оптимизъм. А съветът ѝ към младите, които се колебаят дали да започнат работа в търговията, е категоричен: „Да се престрашат и сами да видят какво представлява тя. Когато човек не е опитал, трудно може да разбере.“