Декарбонизационният фонд ще бъде ключов инструмент за ускоряване на инвестициите в сградния сектор

Първата широка експертна дискусия, посветена на бъдещия Национален план за сградно обновяване, се проведе днес в „Гранд Хотел София“ в рамките на конференцията „Финансиране за енергийна ефективност: Националният план за сградно обновяване и ролята на местните власти“, организирана от Общинска мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия и Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект. Събитието събра представители на националните институции, местните власти, европейски организации и експертната общност с цел да очертае устойчивата финансова и институционална рамка за обновяването на сградния фонд в България.

Конференцията беше открита от Таня Христова, кмет на Габрово и председател на УС на ЕкоЕнергия, която подчерта значението на енергийната ефективност като ключов инструмент за подобряване на качеството на живот и справяне с енергийната бедност: „Енергийната ефективност е най-силният инструмент, чрез който тревожността от бедността може да бъде контролирана. Българските общини се доказаха като най-устойчивото ниво на управление, но за да бъдат ефективни, трябва да бъдат припознати като равноправен партньор.“ Тя акцентира и върху необходимостта от спешни действия, тъй като всяко забавяне на инвестициите означава пропуснати ползи както за гражданите, така и за местните икономики.

От своя страна Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект, подчерта, че реализирането на целите на Националния план изисква нов тип финансови инструменти и дългосрочен подход: „Изключително важно е да се спазят сроковете за Националния декарбонизационен фонд, защото този инструмент ще даде необходимия фокус. В жилищния сектор има огромен неизползван потенциал и реален интерес от страна на гражданите да инвестират в домовете си, ако им бъдат предложени работещи решения.“ 

В рамките на представената визия на правителството заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова очерта основните принципи на Националния план за сградно обновяване, който ще бъде разработен като дългосрочна политика с хоризонт от 25 години и ще включва интегриран подход – от енергийна ефективност до модернизация на инсталациите и използване на възобновяеми енергийни източници. Тя подчерта, че ще бъдат проведени широки консултации с финансовия сектор и всички заинтересовани страни, за да се изгради устойчив модел, който съчетава публичен ресурс с частно финансиране и гарантира достъп до програмите за енергийно бедните домакинства. „Фондът за декарбонизация ще бъде ключовият финансов инструмент, който ще комбинира грантове, гаранции и кредити и ще мобилизира значително повече инвестиции в сградно обновяване“, заяви Янкова, като подчерта, че първият приоритет ще бъде обновяването на еднофамилните жилищни сгради, а първите програми за този сегмент се очаква да стартират още в рамките на годината. 

В дискусията бе поставен силен акцент върху необходимостта от изграждане на ефективен финансов инструментариум и по-добра координация между институциите. Димитър Ганев, председател на Управителния съвет на Националния фонд за декарбонизация, обясни, че фондът ще предложи широк спектър от комбинирани финансови инструменти, включително грантове, гаранции, кредити и техническа помощ, като основният фокус ще бъде върху домакинствата, публичните сгради и бизнеса. Очаква се той да започне работа до края на годината, като целта е да се постигне трайна промяна от кампанийно към устойчиво финансиране. 

Николай Налбантов, директор „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“ в Министерството на енергетиката, подчерта, че едно от ключовите предизвикателства ще бъде осигуряването на ресурс за фонда, както и създаването на механизъм за обслужване на крайните получатели чрез „едно гише“, който да улесни гражданите и бизнеса при кандидатстването. 

В дискусията участие взеха и Малина Крумова, заместник-министър на околната среда и водите, Силвия Резеши от Генерална дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия и Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, които акцентираха върху необходимостта от по-силна междуинституционална координация, изграждане на устойчива финансова рамка и активна роля на местните власти при прилагането на политиките за сградно обновяване. Бе подчертано, че успешното изпълнение на плана изисква не само ясни цели, но и ефективни механизми за тяхното прилагане на местно ниво, както и по-добра подкрепа за собствениците чрез техническа помощ, достъп до информация и адекватни финансови инструменти. 

В контекста на заложените цели в Националния план, до 2035 г. България трябва да постигне 20-22% намаление на потреблението на крайна енергия в жилищния сектор – което означава обновяване на над 79 млн. кв. м. жилищна площ. До 2033 г. трябва да бъдат обновени и най-неефективните 26% от нежилищния сграден фонд - това са сградите в енергиен клас D или по-нисък, които имат най-високо енергийно потребление и най-голям потенциал за спестявания. Общите инвестиции в хоризонт до 2035 г. се изчисляват на над 19 млрд. евро. Тези цели ясно показват, че сградното обновяване няма как да се случи само с публични грантове, но ако се намерят правилните механизми, то може да се окаже реален инструмент както за икономически растеж, така и за значително намаляване на разходите на домакинствата и защита от постоянните енергийни кризи.