Жените предприемачи в България и Европа продължават да имат ограничен достъп до рисков капитал, особено в стратегически високотехнологични сектори, показва ново европейско изследване, подкрепено от Европейската комисия и Европейския парламент. Данните сочат, че преодоляването на този инвестиционен дисбаланс може да се превърне в реален двигател за икономически растеж и конкурентоспособност. Изводите са представени в доклада The Gender Investment Gap, който анализира как се разпределят инвестициите в технологични компании в Европа и кой участва във вземането на инвестиционни решения. 

Изследването поставя специален фокус върху т.нар. deep tech - компании, базирани на научни открития и напреднало инженерство, често произлизащи от университети и изследователски центрове. Това включва области като изкуствен интелект, енергийни и климатични технологии, биотехнологии, медицински технологии, индустриално производство и др. За разлика от потребителските дигитални услуги, тези компании изискват по-големи първоначални инвестиции и по-дълъг период на развитие, но именно те са в основата на дългосрочната индустриална устойчивост, технологичната независимост и икономическата сигурност на Европа.

Според анализа:

·         Стартъпи с поне една жена сред основателите си привличат едва 14,4% от инвестиционните рундове и около 12% от общия обем рисков капитал в Европа;

·         В deep tech сектора около 80% от компаниите са основани изцяло от мъже; тези компании получават близо 90% от общия обем финансиране чрез рисков капитал;

·         Жените са слабо представени не само сред предприемачите, но и сред фонд мениджърите и инвестиционните комитети, които вземат решенията за разпределение на капитала;

За държави като България - с добре подготвени технически кадри и развиваща се стартъп екосистема - тези тенденции означават пропусната възможност иновациите да се развиват и мащабират на местно ниво.

Докладът стъпва на 11-месечно проучване, което комбинира количествени данни с 81 задълбочени интервюта с предприемачи, инвеститори, фонд мениджъри, публични финансови институции и европейски политици, както и 12 събития в различни държави с участието на над 1000 представители. Целта на инициативата е не само да се измери мащабът на проблема, но и да се разберат причините зад него. 

По думите на еврокомисаря за стартъпи, научни изследвания и иновации Екатерина Захариева въпросът е икономически - когато компании, ръководени от жени, получават едва 2–3% от рисковия капитал, проблемът е в начина, по който се разпределят инвестициите, а не в липсата на идеи или капацитет. „От всеки 100 евро рисков капитал, по-малко от 3 евро се инвестират в екипи, ръководени от жени, и само около 15 евро за смесени екипи. Въпреки рекордно високите обеми на инвестиции, този дисбаланс почти не се е променил“, посочва Захариева. Според нея измерването на тези разлики е ключова предпоставка за по-ефективни инвестиционни решения и за повишаване на конкурентоспособността на Европа. „Европа не може да си позволи да пренебрегне творческия и предприемачески потенциал на половината от населението си“, смята еврокомисарят. 

Според Денис Христов, ръководител сектор „Бизнес анализи и развитие“ във Фонда на фондовете, публичните финансови инструменти имат ключова роля за по-малки пазари като българския. „България е сред водещите страни по брой жени с IT образование. Силното присъствие на българките в сектора на информационните технологии е и една от причините у нас да виждаме повече жени предприемачи“. По думите му именно европейските финансови инструменти – дялово финансиране, гаранции и заеми – са от голяма полза за българските стартъпи, а значителна част от компаниите с рисков капитал у нас не биха съществували без тази подкрепа.

Ключов резултат от проекта е създаването на интерактивен европейски дашборд - платформата обединява данни за над 70 000 технологични компании в Европа (2020–2025) и позволява сравнения по държави, сектори и етапи на финансиране. Целта е да се изгради устойчива европейска база данни, която да подпомага политики и инвестиционни решения, основани на реални измерими показатели. 

Европа не страда от липса на жени иноватори, а от липса на последователни системи за измерване, финансиране и надграждане на техните идеи, сочи основният извод от доклада. За България това означава възможност - чрез по-добро използване на европейските инструменти и данните зад тях – да задържи и развие високотехнологичен предприемачески потенциал с реален принос към икономическия растеж. Чрез комбинирането на обща база данни с пряко участие в цялата екосистема проектът полага основите за по-информирано разработване на политики, по-добри инвестиционни решения и по-силна и приобщаваща европейска екосистема за дълбоки технологии.

Обобщените изводи от доклада са достъпни тук: https://gendergap-investments.eu/uploads/documents/Final-Report-Gender-Gap-in-Investments.pdf