В началото на всяка година българските работодатели застават пред добре познат въпрос – как да планират задължителните дейности по здраве и безопасност при работа, така че те да имат реален ефект, а не да останат формално изискване. Сред най-важните, но често подценявани елементи в тази система, са годишните профилактични медицински прегледи.

Законодателството е категорично: работодателят е длъжен да осигури периодични медицински прегледи на работещите, съобразени с характера на труда и установените професионални рискове. Зад тази нормативна рамка, обаче, стои далеч по-широк смисъл – ранната превенция на заболявания, навременното откриване на здравословни отклонения и запазването на работоспособността на хората.

Още в началото на годината, в периода 19–25 януари, традиционно се отбелязва Седмицата за превенция на рака на маточната шийка – едно от онкологичните заболявания, при което профилактиката и ранната диагностика имат доказано решаващо значение. Данните показват, че темата има пряко и тревожно отражение и в България. Ракът на маточната шийка остава сред онкологичните заболявания с най-висока предотвратимост, но страната ни продължава да е сред държавите с най-висока заболеваемости смъртност в Европейския съюз. По налични статистики, годишно между 1 100 и 1 200 български жени получават тази диагноза, а смъртността е близо два пъти по-висока от средноевропейската. Експертите са категорични, че при навременно откриване преживяемостта надхвърля 90%, което поставя профилактичните гинекологични прегледи и информираността сред най-ефективните инструменти за превенция. В този смисъл включването им в рамките на годишните профилактични прегледи не е допълнителна опция, а реална възможност за спасяване на човешки животи.

Според последните статистики отсъствията по болест, хроничните състояния и късно диагностицираните заболявания имат пряко отражение върху производителността и разходите на компаниите. В този контекст профилактичните прегледи не са административна тежест, а инструмент за управление на риска – както здравен, така и организационен.

„Годишният профилактичен преглед не е формалност, която просто се отбелязва в документацията. Той е ключов момент, в който можем да видим реалната връзка между условията на труд, индивидуалното здраве и дългосрочната работоспособност на човека“, коментира д-р Мария Титопулу, зам. управител на ЛОТ-КОНСУЛТ. По думите ѝ, когато профилактиката се прави системно и професионално, тя дава възможност за навременни коригиращи мерки – промени в организацията на работа, адаптиране на работните места или насочване към допълнителни медицински изследвания.

Практиката показва, че за много български работодатели предизвикателството не е само в изпълнението на изискването, а в качеството на услугата. Универсалните прегледи „по списък“ все по-трудно отговарят на реалността на съвременния пазар на труда, където съжителстват различни поколения, хибридни модели на работа и нови рискове – от продължителната работа с екрани до психосоциалното натоварване.

Международният опит също подчертава значението на персонализирания подход. Анализите на големи консултантски организации показват, че компаниите, които интегрират профилактичните прегледи в по-широка стратегия за здраве и благополучие, отчитат по-ниски нива на болнични отсъствия и по-висока ангажираност на служителите. Тази тенденция постепенно намира отражение и у нас, особено в секторите с недостиг на кадри и висока конкуренция за квалифицирани специалисти.

„В България все още често говорим за трудовата медицина постфактум – след като проблемът вече е налице. Истинската стойност на профилактичните прегледи е в това да предвидим риска, а не просто да го документираме“, допълва д-р Титопулу. Според нея ролята на работодателя е ключова – когато здравето на хората е част от управленската визия, резултатът се вижда не само в по-добри показатели, но и в по-силна организационна култура.

В началото на 2026 г., когато бизнесът планира новия работен цикъл, годишните профилактични прегледи са логичната отправна точка. Те са едновременно законово задължение и стратегическа възможност – да се инвестира в хората, да се намали рискът и да се изгради устойчива работна среда. В един все по-динамичен и несигурен контекст именно превенцията остава най-надеждният инструмент за дългосрочна стабилност – както за служителите, така и за компаниите, които разчитат на тях.