Институтът за AI икономика на Microsoft публикува своя Доклад за разпространението на изкуствения интелект, който предлага цялостен поглед върху това къде в световен мащаб се използва, разработва и изгражда AI. Докладът предоставя оценки на ниво държави за приемането на AI, преглед на иновационните центрове, тенденциите в уменията за работа с AI и критичната роля на цифровата инфраструктура за осигуряване на справедлив достъп до AI.

Изкуственият интелект е следващата голяма технология с общо предназначение – и най-бързо разпространяващата се технология в човешката история. За по-малко от три години повече от 1.2 милиарда души са използвали AI инструменти, което е по-бързо темпо на приемане от интернет, персоналния компютър или дори смартфона. И все пак, подобно на други технологии с общо предназначение преди това, ползите от него не се разпространяват равномерно. Използването на изкуствен интелект в региона на Глобалния Север е приблизително два пъти по-голямо от това в Глобалния Юг. Без целенасочени усилия, тази разлика ще се задълбочава и ще определя кой ще има най-големи ползи AI през следващите десетилетия.

Трите движещи сили на трансформацията на AI 
Бързото разпространение на изкуствен интелект се задвижва от три взаимосвързани сили: граничните строители (frontier builders) – изследователи и създатели на модели, които разширяват границите на интелигентността; строителите на инфраструктура – инженери и институции, които мащабират пробивите чрез изчислителна мощност, свързаност и умения; и потребителите – индивиди и организации, които прилагат AI за учене, създаване и решаване на проблеми от реалния свят. 

Градивните елементи на изкуствения интелект 
Приемането на AI се увеличава там, където съществуват силни икономически основи, и изостава там, където те липсват. В основата на това разделение стоят основните градивни елементи: 
• електричеството, необходимо за захранване на устройствата и центровете за данни; 
• центровете за данни, формиращи гръбнака на глобалните мрежи; 
• интернетът, свързващ потребителите и позволяващ потока на данни; 
• цифровите умения и уменията за работа с изкуствен интелект; 
• и езикът, който определя кой може да има достъп до AI и как се развива той. 

„Държавите в нашия регион имат уникална възможност да преминат към напреднали технологии и да се учат от по-зрелите пазари, превръщайки нашето разнообразие в предимство. Докладът показва постоянен ръст в България, Словения, Хърватия и Сърбия, но отключването на пълния потенциал ще изисква допълнителни инвестиции в изкуствен интелект и облачна инфраструктура, цифрови умения и умения за AI, както и решения, които могат да осигурят конкурентно предимство в глобалната надпревара за изкуствен интелект.“, каза Калин Димчев, генерален мениджър на Microsoft за регион Адриатика. 

Ключови открития
• Най-бързо приемане в историята: Като технология с общо предназначение, AI стъпва на „раменете“ на три други – електричество, свързаност и изчисления. Приемането му е най-бързо там, където тези основи съществуват, и най-бавно там, където липсват. Близо четири милиарда души – половината свят – все още нямат основните нужди, необходими за използване на изкуствен интелект.
• Неравномерни ползи: Приемането на AI в Глобалния Север е приблизително два пъти по-голямо от това в Глобалния Юг, като разликата се увеличава рязко в държави, където БВП на глава от населението пада под 20 000 щатски долара. В някои държави от Глобалния Север повече от половината население в трудоспособна възраст използва изкуствен интелект, докато в части от Субсахарска Африка и Азия, някои от най-слабо развитите нации имат нива на приемане под 10%.
• Езикът има значение: Държави, където доминират езици с ограничени ресурси – като Малави или Лаос – показват по-ниско приемане дори след корекция за БВП и достъп до интернет.
• Лидери в разпространението на AI: ОАЕ (59,4%), Сингапур (58,6%), Норвегия (45,3%) и Ирландия (41,7%) се открояват като лидери в приемането на изкуствен интелект, доказвайки, че силен достъп до технологии, образование и координация на политиките могат да стимулират бързо приемане дори без разработване на модели на гранично ниво или центрове за данни.
• Умерено приемане на AI в Адриатика: България (25.4%), Словения (24.6%), Хърватия (21.8%) и Сърбия (19.7%) отчитат средно ниво спрямо глобалното разпространение на изкуствен интелект.
• Свиване на границата: От гледна точка на граничните строители, броят на моделите за AI продължава да расте, докато разликата в производителността между тях продължава да се стеснява. САЩ, водени от GPT-5 на OpenAI, остават начело, като Китай изостава с по-малко от шест месеца. Само седем държави – САЩ, Китай, Франция, Южна Корея, Великобритания, Канада, и Израел – са сред топ 200 моделите, а разстоянието между водещия играч (САЩ) и последната от тези топ 7 (Израел) сега е само 11 месеца. 
• Концентрация на инфраструктурата: От гледна точка на строителите на инфраструктура, САЩ и Китай заедно разполагат с 86% от глобалния капацитет на центровете за данни, подчертавайки колко концентрирана на едно място остава основата на AI.

„Продължаваме да подкрепяме Хърватия, Сърбия, Словения, България и всички други държави в Адриатическия регион в затварянето на пропастта по отношение на изкуствения интелект – чрез всеобхватен подход. Това включва инициативи като AI Skills Navigator, LinkedIn Learning, Microsoft за стартъпи, демократизиране на достъпа до AI с инструменти като безплатен Copilot Chat и осигуряване на сигурно, безопасно и надеждно използване на изкуствен интелект чрез нашите решения за киберсигурност. Чрез комбиниране на задълбочена технологична експертиза, регионален и глобален опит и нашата стабилна екосистема от партньори, можем да ускорим приемането и да създадем осезаемо въздействие“, подчерта г-н Димчев, споменавайки, че преодоляването на тази разлика изисква общ ангажимент както от публичния, така и от частния сектор, за да стане AI наистина приобщаващ за всяка общност.

Изкуственият интелект е следващата голяма технология с общо предназначение – и най-бързо разпространяващата се в историята. И все пак, като електричеството и свързаността преди него, ползите от него не са равномерно разпределени. Преодоляването на пропастта в приемането ще изисква координирани усилия в областта на инфраструктурата, уменията и достъпността на езика.

Относно AI Economy Institute 
Институтът за AI икономика (AI Economy Institute) е мозъчният тръст на Microsoft, фокусиран върху развитието и напредъка на приобщаваща, сигурна и надеждна AI икономика чрез изследвания, политическа ангажираност и глобално сътрудничество.