Безплатни ПРЕССЪОБЩЕНИЯ И НОВИНИ ОТ АГЕНЦИИТЕ И КОМПАНИИТЕ

Новини от агенциите

Недялка Керанова помагала на читалището в Татарево


PR Sales


Недялка Керанова помагала на читалището в Татарево
Първата ми среща с Недялка Керанова беше през 1955 г., разказва бившата учителка и читалищна деятелка Христина Петрова. На площада в Хасково ме срещна едно тъмно, слабо момиче с домашно тъкана рокля и ме запита дали съм Надка от Минерални бани. Тя имаше предвид може би някоя нейна приятелка. Казах й, че не съм от Минерални бани, а от Спахиево. Така се разминахме. След няколко дни бях на гости у мои роднини. Каква беше изненадата ми, когато бате Добри покани едно момиче да дойде при нас и го помоли да запее. Оказа се същото момиче, аз я погледнах, но нищо не казах. Тя се опря на пръчката на една печка за дърва и запя. Не съм запомнила първите думи на песента, но едно сравнение помня и до днес. В песента майката се обръща към дъщерята и я пита – „Кажи ми чедо, на мама – що е от коня по-бързо, що е от бял мед по-сладко, що е от майка по-мило?” А момата отговаря: „Мамо льо, мила мамо, погледа от кон по-бърз е, съня от бял мед по-сладък, либе от майка по-мило”. Така и не можах да чуя останалите песни, толкова ме завладя и омая това сравнение. Попитах я откъде е, и тя ми каза, че е от Татарево. Аз не знаех, къде се намира това село. Така ме завъртя съдбата, че дойдох да живея и работя в същото това село, в което е израснала Недялка Керанова, добави Христина Петрова. Много срещи сме имали после с нея, но най-запомняща за мен е една година от нейния живот. Тя беше си останала за известно време тук, в Татарево. Аз вече ръководех фолклорната певческа група към читалището и Недялка ни оказваше много, много ценна помощ. Беше навсякъде с нас. Нашето читалище тогава развиваше много добра дейност. Имахме мъжки танцов състав, театрален състав, както и певческа фолклорна група. Керанова ни напътстваше, окуражаваше ни. Тя имаше мъжки характер. Нейната дума на две не ставаше. Ние всички я гледахме със зяпнали уста. А когато запееше, целят изтръпваш от гласа й. Тя пееше с душата си, тя пееше със сърцето си. След това пътеките ни се разминаха, тя си пое отново по нейния път и в една лятна утрин чухме, че е починала. Така свърши нейния живот, гледан от нас отстрани. За нас тя е изключително надарен човек с това – да весели хората, да пее и затова всички ще я помним не само когато празнуваме нейните празници, а и когато слушаме нейните песни по радиото. А те за съжаление вече много рядко се чуват, каза още Христина Петрова.
Обратно към всички новини от агенциите