Една разходка из свещените места край Татарево

25.06.2017г.

PReporters

Една разходка из свещените места край Татарево

Село Татарево в община Хасковски минерални бани е известно не само като родно място на незабравимата народна певица Недялка Керанова. В неговото землище се намира древно тракийско светилище, което беше нашето ново предизвикателство в един прекрасен за пътешествия мартенски ден. Без вятър, с температури към 10-15 градуса и с разпръснати облаци върху идеалното синьо небе, които са невероятен фон на нащърбените жълтеникави скали, потънали в зелени мъхове. А тихият ромон на Клокотнишка река привлича зажаднелите ни погледи за приключения. Докато пастирите ни гледат учудено и както винаги ни мислят за иманяри, ние пребродихме реката и се насочихме към първата скална група. Още отдалече сме набелязали няколко ниши по скалите. Отблизо видяхме, че има и ерозирали. И само две-три запазени добре. Личи си, че повечето скали са дообработвани от човешка ръка и на светилището има скален фалос, улеи, олтари, щерни, които местните наричат „маркови стъпки“. Няколко скални прозореца, дело на природата, придават допълнително очарование на свещеното място. Изкачваме се до друга група скали. Много добре се вижда характерен олтар, сочещ на изток, както и улей, по който сякаш се е стичала вода от извор в скалата. Някой се беше напънал да изсече руни, но си личеше недодяланата и осъдителна постъпка. Под скалата има оградено място, където е имало поне две помещения. Запазени са камъните в началото на зида, в едната половина древните са използвали част от скалите за основа. Благодарение на моя приятел Димитър Димов успях да видя и всички други потайности на този връх, наричан от местните Асара. Впечатляват множеството разхвърляни камъни по склоновете на хълма, както и няколко огромни изкопа. Явно иманярите не си поплюват и след техните набези се е оголила основата на крепостта в едната си част. Това, което археолозите не са направили с проучване, са го свършили иманярите. Вижда се, че крепостта е имала добра основа. Открита е средновековна керамика, както и ранновизантийска. Под крепостта е имало древно светилище, което условно наричам тракийско, което ме кара да предполагам, че много преди Христа това възвишение е било важно и стратегическо. Наблизо няма никакво подобно. Било е най-удобното за сигнализация към близкия връх Аида (Мечковец). На връщане от върха видяхме един от краварите, който се беше излегнал край Клокотнишкото дере. За наша изненада ехото на гласа му достигна до нас – „Ей, хайде, откога ви чакам!” В отговор го попитах как се казва този връх, от който слизаме. А ехото отговори: „Във Фейсбука ще го видиш”. С Митко се спогледахме. Краварите и овчарите започнаха да стават все по-модерни и в крак с времето. Новият ни приятел се казва Боян. По-голям е от мен с две години и неговата внучка го научила, че има в телефона си Фейсбук. Разказа, че учени от Пловдив обикаляли по тези места и от тях научил, че древните някога извършвали край скалите специални „репертуали”. Поправих го, че се наричат ритуали. Оправда се, че го боли зъбът и не може да изговаря добре думите. Ех, че хитър каубой! Този прекрасен човечец ни разказа и за „марковите стъпки“, които веднага се досетихме, че са всъщност кралимарковски, за червените скали зад този хълм и за пещерата, над която има пак трапецовидна ниша, а вътре е хладно и козите се крият през лятото. Но имало много бълхи, пък и змии се намирали, затова да внимаваме. Е, след такъв разбор как да не дойдеш пак по тия места и да не потърсиш себе си отново. Венцислав Стайков

Новини от агенциите